Как се става психодраматист?
Психодрамата и университета
Психодрама и психотерапия
Обучителни организации в България
Тренингови стандарти на БДПГТ
Тренингови стандарти на FEPTO
Както навсякъде по света, в България обучението по психодрама и действени методи е съобразено с набор от общи критерии или стандарти, които поставят високи изисквания към кандидатите за тази квалификация. Целта на подобни изисквания е както да предпазят метода от некоректна употреба и изопачаване, така и да гарантират, че професионалистите, които го прилагат ще го правят по един компетентен и отговорен начин. Макар и те да биват различни за различните страни и дори континенти, общо за всички тренингови програми е, че придобиването на квалификация „психодраматист“ (или, в някои страни като Англия например, „социодраматист“) отнема години на подготовка и обучение под формата на преживелищен опит. Това означава, че съществена част от обучението (или тренинга) в психодрама е непосредственият опит на обучаващия се в група по психодрама – като протагонист, групов член, водещ и помощен аз. Други базисни елементи на тренинга са изучаването на теории и техники, супервизираната практика, специализираните семинари и др.
Важно е да се отбележи, че психодрамата е професионална квалификация, която се придобива извън и независимо от университетите– обикновено след като човек е завършил висшето си образование в една или друга професионална област. За разлика от други методи, психодрамата е отворена за широк кръг професионалисти – освен работещите в областта на психичното здраве като психиатри и психолози, в нея могат да се обучават и хуманитаристи, артисти, преподаватели, социални работници, педагози и др. хора, които биха искали по този начин да развият и задълбочат своите психологически, социални и професионални умения.
Същевременно (нещо, което често остава недобре разбрано), квалификацията „психодрама водещ“ не е идентична с „психодрама терапевт“, т.е. завършването на едно или друго ниво на обучение по психодрама не позволява автоматично на обучаващия се да започне практика като психотерапевт. Последното е квалификация с много по-рестриктивни критерии, която най-често е запазена за правоспособните да практикуват в клинични условия – психиатри, клинични психолози и др. (Говорим за общите европейски тенденции, тъй като понастоящем в България закон за психотерапията няма!)Квалификацията „психодрама водещ“, от своя страна, позволява различни приложения на инструментите и методите на психодрамата в извънклинични условия, според професионалната област на обучавания – в образованието, организационното развитие, развитието на общности, социалната работа и т.н. (т.нар. „действени методи“). Съществуват и множество гранични форми, резултат както на взаимодействието на психодрамата с други терапевтични направления, така и на приложението й в различни условия и с различно поставени цели. Ако трябва да обобщим, полето на реализация на психодрамата не се ограничава с психотерапията, а често пъти и значително се отдалечава от нея; и все пак психодрамата е метод насочен към вътрешния свят на личността, затова едно базисно познаване на теориите за психичния живот и развитие е общо изискване към всички, желаещи да се занимават с психодрама.
Повече за организацията и стандартите на обучението по психодрама в България можете да научите от секциите „Тренингови стандарти на БДПГТ“ и „Обучителни организации“.